Човек не може да контролира мимиките и жестовете си, а именно те издават неговите мисли и чувства. Жестовете с ръцете могат с точност да ни ориентират какви са намеренията на човека срещу нас, дори той да се старае да ги прикрие. Когато сме несигурни в себе си или откровено се опитваме да измамим събеседника си, често прикриваме устата си с ръце или потъркваме очите си. В реципрочната ситуация обаче, ако събеседникът ви прави този жест докато вие говорите – той мисли, че вие сте неискрени с него. Същата символика носи и докосването на носа по време на разговор.
Добре известен факт е, че ако събеседникът ви лъже, той ще прикрива несъзнателно устата си с ръка. Бъдете внимателни обаче, ако прави този жест, докато говорите вие – смята, че вие го лъжете.
Докосването на носа по време на разговор е друг индикатор, че човекът срещу вас лъже или не вярва на вашите думи – това е разновидност на прикриването на уста.
Усмивката също може да ви подскаже за мислите и чувствата на човека срещу вас. Ако тя е едва доловима, то събеседникът ви се чувства несигурен в тезата си и се колебае относно позицията си.
Динамиката с която проявяваме жестовете, се определя и от възрастта ни. Така например, ако петгодишно дете излъже, то спонтанно прикрива устата си с едната или и с двете си ръце. Жестът на прикриване на устата предупреждава родителя за лъжата. Този наш навик продължава и в съзнателния ни живот, като обикновено се променя единствено динамиката, с която го прояваяваме през различните възрастови периоди от живота ни.
Когато подрастващото дете лъже, то вдига ръка към устата си подобна на петгодишното, но вместо съвсем очевидното плясване или притискане на ръката към устата, този път само пръстите (и най-вече показалецът) леко докосват ъгълчето и.
С напредването на възрастта жестът на прикриване на устата става още по-завоалиран. Когато лъже възрастен човек, подсъзнанателно вдига ръка в опит да прикрие устата си, като по този начин се опитва да скрие лъжата си подобно на петгодишното дете. Преди ръката да успее да докосне устата, ние съзнателно се опитваме да коригираме жеста си, в резултат на което той прилича повече на докосване на носа с ръка.
В действителност това не е нищо друго, освен вече познатият ни жест за прикриване устата, който сме придобили в детството си. Този пример доказва, че с възрастта и опита, ние модифицираме жестовете си и те са все по по-неискрени, по-прикрити и не толкова очевидни. Много по-трудно е да тълкуваме жестовете на възрастен човек, отколкото тези на дете.
