Хибридна работна среда: оптимизирани процеси и гъвкавост

Хибридна работна среда: оптимизирани процеси и гъвкавост

Дигитализацията оказва нарастващо влияние върху повечето професионални сфери. Възможностите на дигиталната ера рефлектират предимно върху работната среда и нейната трансформация от физическа в онлайн форма.

Явлението хибриден модел на работа се популяризира най-активно по време на пандемията от COVID-19. Тогава масово организациите се прехвърлят от физическа в онлайн форма на управление.

Хибридният модел обаче продължава да се прилага и след края на епидемията. Докато някои организации избират да се върнат в началната си физическа форма, други избират да действат на ротационен принцип между дигиталната среда и физическата професионална среда.

Хибридната форма на работа неименуемо носи ползи за бизнеса и служителите, но същевременно води до разминаване на традиционните схващания за професионална среда.

Какви са плюсовете на хибридния модел на работа?

Повишена гъвкавост

Хибридният модел на работа позволява гъвкаво разпределение на работните задачи. Служителите могат да планират и организират времето си според интензитета на работата и личните си планове. Гъвкавостта на работния модел се изразява в неопределен работен график.

Персоналът получава задачите си на база ден от седмицата, седмица или месец. Спрямо обема от натрупани задължения, служителите сами диктуват своето време пред монитора. В някои дни от седмицата те могат да изпълняват задачите си от вкъщи, а през друг период от време да посещават офиса.

Хибридната работна среда дава по-голяма свобода

Офисът предполага определен ритъм на работа, следващ зададено време за всички служители. Персоналът постъпва на работното място в конкретен час и е необходимо да бъде там до изтичане на определен времеви период. От една страна, това е традиционна професионална практика, създадена с цел изграждане на работна етика и дисциплина. От друга страна, задължителното присъствие в офиса не винаги е гаранция за качеството на изпълнените задачи.

Персоналът може да постигне също толкова задоволителни резултати, извършвайки задълженията си от дома. Работата онлайн предлага повече свобода и често води до повишена производителност на персонала. Хибридният модел се явява като оптимален вариант за комбинация между двете – придобиване на професионална етика и свобода при изпълнение на работните задачи.

Какви са минусите на хибридната работна среда?

Липса на регулация

Физическата работна среда все още надгражда значително хибридния модел на работа по степента на регулация. Традиционният метод на работа осигурява пряк контакт между работодателите и персонала. Ръководните фигури в организацията имат възможност да проследяват и анализират прогреса на своите служители. Те могат да дават насоки или предложения за рационални решения при възникнала ситуация.

При хибридния модел на работа регулацията се ограничава значително. Персоналът прекарва определено време в офиса, но през останалото време действа по собствена инициатива и степен на мотивация. Работодателите имат оскъден допир до своя персонал и това може да доведе до непредвидени обстоятелства. В допълнение, физическата работна среда позволява по-ефективно решаване на проблеми и конфликти в компанията.

По-ниски нива на мотивация

Работата във физическа среда предлага мотивираща атмосфера. Тя се изразява в ефективната комуникация между служителите, качественият информационен поток, надграждането на познанията и сплотената работа в екип. Персоналът споделя общи интереси и цели помежду си, мотивирайки се взаимно за още по-големи постижения. В онлайн средата служителите разчитат сами на себе си и работят в позната домашна атмосфера.

Липсата на колеги и вдъхновяващи ръководни фигури влияе негативно върху нивата на мотивация. Кадрите трябва сами да инициират своите продуктивност и желание за работа. В допълнение, хибридният модел потиска възможностите за творческа изява и преустановява притока на вдъхновение.

Още публикации

Коледно вдъхновение с Тодор Ранчев: „Постоянното излизане от зоната на комфорт е ключът към успеха“

Тодор Ранчев е съосновател на TalentSight – платформа, която оптимизира ръчните и времеемки процеси в подбора на висококвалифицирани кадри. Завършил е компютърни науки в университета