Терминът „тихо напускане“ намира широко приложение в професионалния речник на специалистите по човешки ресурси. Понятието дефинира нагласата на растящ процент от хората при заемане на определена длъжност. Тихо напускащите са служители, които не намират перспективи за развитие на работното си място и затова не полагат допълнителни усилия при изпълняването на професионалните си задължения.
Феноменът Quiet Quitting, по известен в България като „тихо напускане“ набира популярност и се среща при немалка част от младите хора. Актуални изследвания сочат, че 85% от работната сила в световен мащаб попадат в обхвата на „тихо напускащите“.
Тенденцията е, че тази цифра ще продължи да расте, а факторите за това явление са от различно естество. Безспорен остава фактът, че явлението е резултат от две опозиционни схващания на съвременния работодател и днешния служител.
Ето кои са основните причини за проявата на тихо напускане:
Тихо напускане при незадоволително заплащане
Заплащането е сред основните мотивационни сили за кандидатстване за определена позиция. Всеки бъдещ служител се стреми да получи релевантно възнаграждение на база положени усилия и демонстрирани качества. Заплащането се оказва и най-често срещаната причина за приспадането на служителите към графата на тихо напускащите с ясна цел за скорошно напускане.
Когато заплащането не отговаря на положения труд, се поражда недоволство от страна на персонала. Служителите откриват разминаване между количеството задължения и паричното възнаграждение, получено в замяна. Неудовлетвореността прераства в демотивация за извършване на работните дейности или за полагане на допълнителни усилия с цел професионално израстване.
В резултат, персоналът се насочва към тихо напускане – пасивно изпълняване на работния минимум за определен период от време. Решението е работодателите да анализират тенденциите за заплащане в своята пазарна сфера и да предложат конкурентно възнаграждение за служителите с доказани умения и принос в организацията на компанията.
Тихото напускане при липсата на перспективи за развитие
Друга често срещана причина за явлението „тихо напускане“ е липсата на ясни перспективи за кариерно развитие в организацията. Една от целите на всеки кандидат за работа е да открие бъдеще в конкретната компания. При липса на възможна кариерна реализация, се рефлектира върху задоволството на персонала.
Кадрите заемат определена позиция без да разполагат с възможността за надграждане. Работодателите предлагат конкретна длъжност на служителите и не предявяват намерения за по-нататъшното им развитие.
Тогава „тихото напускане“ се явява като естествен изход от ситуацията – кадрите са наясно със своя статус в компанията и не поемат повече задачи от необходимото. Служителите изпълняват единствено основните си задължения и заемат длъжността си, докато не получат ново удовлетворяващо професионално предложение с повече възможности.
Причината може да бъде преодоляна с правилна стратегия от страна на работодателя. Важно е тя да включва недвусмислени предложения за развитие и възможности за възнаграждения на база професионални постижения.
Токсична работна среда
Работната среда оказва значимо влияние върху мотивацията и удовлетвореността на служителите. Най-отличителният белег на токсичната работна обстановка е неразбирателството между персонала на компанията. Това е основен фактор в решението и подтика към тихо напускане.
За да се изгради оптимална професионална атмосфера, е важно да има колегиалност, толерантност и взаимопомощ между членовете на екипа. В противен случай се заформя напрегната и неприветлива работна среда, потискаща амбицията на персонала.
Друга проява на токсичност в работната среда е непрофесионалното отношение от страна на работодателя към служителите. Основните белези са прекаленото следене за изпълняване професионалните задачи, нетолерантност към нуждите на служителите, агресивно или неучтиво поведение.
В резултат, служителите намират работното място за задължение, което трябва да бъде изпълнено. Те не влагат отдаденост и не се стремят към кариерно развитие. В случая е важно работодателите да провеждат персонализирани дискусии със своя екип и да полагат навременни мерки за предотвратяване на проблеми в структурата на компанията.
Подобрението в мениджмънта, правилното отношение към служителите и нужната вътрешнофирмена политика са ключът към минимизиране на ефектите от тихо напускане на квалифицирани кадри.
